Краят на въглищата във Великобритания: как една епоха приключи завинаги (2026)
В една тиха нощ през есента на 2024 г. последният въглищен генератор във Великобритания изгасна. Без церемонии, без тълпи — просто край. Така приключи история, започнала в Лондон през 1882 г., когато въглищата осветиха света за първи път.
Днес, през 2026 г., нулата въглища не е символ, а реалност с последствия. Как се стигна дотук — и какво означава животът след въглищата — започва оттук.
Кратка, но решаваща история: от индустриална сила до климатичен риск
Въглищата са в основата на Индустриалната революция. През 1913 г. във Великобритания работят над 1 100 000 миньори. През 2012 г. въглищата все още осигуряват около 40% от електроенергията.
Само 12 години по-късно – 0%.
Фактите през 2026 г.: числа, които променят перспективата
- Дата на пълно спиране на въглищната енергия: 1 октомври 2024 г.
- Последна въглищна централа: Ratcliffe-on-Soar, Нотингамшър (2 000 MW капацитет)
- Дял на въглищата в електропроизводството през 2025–2026 г.: 0.0%
- Възобновяеми източници през 2025 г.: 44% от електроенергията
- Вятърна енергия: ~29.7%
- Газ: ~26.8% (основният преходен източник)

А въглищните мини? Почти символично присъствие
Дълбокият въгледобив приключи още през 2015 г. През 2026 г. във Великобритания функционират само няколко малки подземни мини, като Aberpergwm в Южен Уелс, с общо производство под 150 000 тона годишно – капка в морето спрямо историческите нива.
Важно уточнение: тази въглищна продукция не се използва за електроенергия, а основно за специализирани индустриални цели.
Истинският обрат: въглищата не бяха заменени от газ
Това е моментът, в който повечето читатели спират.
Общото схващане е, че въглищата са заменени от природен газ.
Данните показват друго. Основният заместител са вятърът и слънцето, подпомогнати от спад в общото търсене и по-добра енергийна ефективност. От 2012 до 2025 г. емисиите от електросектора спадат с около 74%.

Какво означава това за хората и общностите
За въгледобивните региони преходът беше болезнен. Загубени работни места, цели икономики без алтернатива.
Но през 2026 г. новата реалност е ясна: офшорният вятър, соларните паркове и мрежовата инфраструктура вече създават повече работни места, отколкото въглищата в последните си десетилетия.
Има ли бъдеще въглищата чрез CCS технологии?
Теоретично – да. Практически – почти не.
Технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) остават скъпи, бавни за внедряване и икономически неконкурентни спрямо възобновяемите източници. През 2026 г. няма нито една въглищна електроцентрала с CCS в експлоатация във Великобритания.
Заключение: въпросът вече не е за въглищата
Започнахме с въпрос дали времето на въглищата е изтекло.
През 2026 г. отговорът е ясен: въпросът е приключен.
Истинският въпрос сега е друг – дали Великобритания ще успее да повтори същата скорост и решителност при природния газ. Ако историята на въглищата ни е научила на нещо, то е, че енергийният преход не започва с технология, а със смяна на мисленето.







